Дар

Тъй като светът, описан в „Дар“, е толкова фантастичен, колкото и повечето от моите произведения, мога да разглеждам тази книга с известно дистанцираност. Това всъщност е последният роман, който съм завършил или ще напиша на руски език. В него героинята не е Зина, а самата руска литература. Първата глава се съсредоточава върху стихотворенията на Фьодор. Втората изследва влиянието на Пушкин върху творческия растеж на младежа и неговия опит да разкаже за експедициите на баща си зоолога. Третата глава прехвърля вниманието към Гогол, но основната тема тук е любовното стихотворение посветено на Зина. Четвъртата глава акцентира върху книгата на Фьодор за Чернишевски – една спирала в сонета.

Финалната част обединява всички предходни теми и оставя читателя с усещането за книгата, която Фьодор мечтае да напише някой ден: „Дар“. Интересно ми е докъде ще доведе въображението на читателя младите влюбени след тяхното отпътуване от сцената.

Владимир Набоков (1899 – 1977) е писател с руско-американска идентичност, преводач, специалист по пеперуди и запален шахматист. Произхожда от аристократично семейство и бяга в чужбина след идването на болшевиките във властта в Русия. Докато живее в Германия пише първоначалните си романи, сред които фигурира и „Дар“. През 1937 г., заедно със съпругата си Вера и сина им Дмитрий избягват от режима на Хитлер най-напред във Франция, а три години по-късно се установяват в САЩ. Там той написва известните си романи „Лолита“ (1955), „Пнин“ (1957), „Блед огън“ (1962), „Ада или страст“ (1967) и много други.