Мисис Далауей

Аделайн Вирджиния Стивън е родена на 25 януари 1882 година в Лондон, в семейството на известния литературен критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп Стивън. Тя е третата рожба в семейството и израства в уникална атмосфера, тъй като домът им представлява литературен салон, който привлича аристократите от Лондон. Там се обсъждат теми свързани с импресионизма и психологията на Уилиям Джойс; често звучат откъси от произведенията на Фройд и Юнг. Сред редовните гости са писатели като Дейвид Лорънс, Хенри Джеймс и Джордж Елиът.

Тази идилия обаче приключва когато Вирджиния навършва 13 години – майка й умира внезапно от пневмония, което вероятно води до първия нервен срив за младата авторка. След смъртта на майката по-голямата сестра Стела поема грижите за домакинството, но скоро след това тя също почива. На 22 февруари 1904 година баща й умира от рак; всички деца освен Вирджиния възприемат ситуацията с облегчение - най-накрая са свободни. Но Улф не успява да се чувства напълно освободена дори след загубата на баща си – тя продължава да води вътрешна борба с него през целия си живот.

След кончината му семейството продава къщата си в богатия квартал "Кенсингтън" и се премества в бедния район "Блумсбъри", който впоследствие става популярен благодарение на интелектуалците около Вирджиния. Новият дом символизира ново начало за нея; през 1905 година започва редовно да пише за "Литературното приложение" към "Таймс". Смъртта обаче остава постоянна част от живота й - брат й Тоби губи битката с тифа едва на 26 години, което нанася нов удар върху душевното здраве на Улф.

Докато учи в "Лондонския колеж", тя среща ключови фигури като Литън Стрейчи и Клайв Бел, които формират основната група около кръга "Блумсбъри". Те предизвикват традиционните викториански разбирания за благоприличие чрез своето творчество. През 1912 година Вирджиния сключва брак с Ленард Улф – един от членовете на този кръг. Бракът им представлява интелектуално партньорство между двама взаимно уважавани души, тъй като писателката така никога не преодолява травмите от детството си.

През 1915 година публикуваният роман „Далечно плаване“ е резултат както от нейното развитие като авторка, така и отражение на сблъсака между викторианската и модерната епоха във творчеството й. Улф винаги проявява самокритичност спрямо написаното и многократно преработва текстовете си преди те да бъдат одобрени.

Един от най-популярните романи „Госпожа Далауей“ излиза през 1925 г., проследяващ един ден в живота на измислен персонаж - светската дама Далауей след войната. Макар че живее щастлив брак със съпруга си Ленард , спомените за родителите все още я преследват . През 1927 г., опитвайки се да разкрие характерите им чрез образите госпожа Рамзи и господин Рамзи , публикува романа „Към фара“. Независимо че книгата получава признание , мислите относно баща й остават натрапчиви . Последвалите произведения “Вълните” (1931) и “Годините” (1937) също печелят популярност сред читателската аудитория .