Гроб съм. Разкази

Разпокъсани частици от човешкия вид. Съществуваме в своите невидими светове. Телата водят ограничен живот, а душите са техните спасителни брегове. Кой може да поправи това, което Той е направил неправилно? Животът не е по-малка загадка от смъртта и понякога носи същото усещане за безжизненост.

Ако сборниците с истории могат да имат продължения, то "Гроб съм" представлява продължение на сборника "Вино за мъртвите".

… защото някои живи всъщност не са напълно живи,
а някои мъртви не са изцяло мъртви…