Записките на червея Смолински

Няма по-добър начин да се определи идентичността на хората от това, което ги подтиква да излязат на улицата и да се бунтуват заради тревогите си.

Известният полски автор Пьотър Смолински е поканен в Прищина, столицата на Косово, за участие в специално събитие. В него все още живее драматичен момент от младостта си, който е оставил следа върху живота му.

Неочаквано той започва интимна връзка с журналистката, организирала визитата му в Косово. Тя първоначално пише за политика и сега получава сериозни заплахи за своя живот...

Азем Делиу (1996) е млад писател от Косово, който вече печели признание и извън пределите на страната. Френските медии го определят като „значим автор от малка страна“ и „нов талант в европейската литература“. Албански и международни журналисти го сравняват с имена като Кадаре, Достоевски и Оруел.

Романът му "Записки на Червея Смолински" бе номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз през 2020 година.

Според Азем Делиу свободата не произвежда изкуство; напротив - изкуството ражда свобода. Неговият стил не само че привлича читатели, но също така съдържа дълбоки афоризми. Ето няколко примера от неговия роман:

… как целият свят осъжда Хитлер, докато всъщност повтаря неговите действия. Разбира се, никой не стига до унищожаването на цели народи, но всяка форма на националистическа пропаганда достига до ниво безчовечност. Същите тези хора хулят Хитлер именно когато ръкопляскат на националистическите водачи.

Още една забележителна черта при идеологиите - както религиозни така и националистически: те са готови да убиват под предлог да покажат миролюбивото си лице.

Когато другите вземат насериозно обвиненията ти в големи пороци - особено морални -, най-добрият подход е самият ти да не приемаш тези нападки сериозно. Защото ако решиш да оправдаеш себе си, последствията могат да бъдат много по-тежки.

В периодa на отрицание правиш всичко възможно фактът противоречащ твоя светоглед да остане невидим пред очите ти; чувстваш непреклонна нужда просто да го отблъснеш.

Трудно е човек постоянно под заплаха откъм всички страни; ставаш параноичен и скоро започваш да вярваш дори че ако водата от чешмата тече неправилно - то тя го прави умишлено.