Реалност? Т.I

На осемнадесет години мечтите ми бяха дълги и къдрави, а аз ги разпръснах из целия Космос. Когато навърших двадесет, Вселената ме прие в обятията си. Вярвах в ЛЮБОВТА и тайно се надявах тя да повярва в мен, за да ме направи нещо повече от просто човек. Сега имам слънчеви зайци – моите тайни спят спокойно под слой прах, на който обещах мир. Започвам отново – тук, на това ГРОБИЩЕ ЗА НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ. Какво значение има миналото ми? Смехът ми разбива суетата на парчета и започвам наново. Ще стана този, когото винаги съм искал да бъда и няма да забравям за него независимо колко далеч стигна след малко време.

Не желая повече знаци! Слушам сърцето си или каквото е останало от него - ще остана млад завинаги. Тълпата свещички върху тортата на старото ми "аз" долу смело може да запали клечката..., веднъж завинаги. Аз самият ще си подаря нещо такова, че понятието ЗАВИНАГИ МЛАД никога да не познава граници сред съседи.

Само ако можете оттук да зърнете Млечния път – той блести сюрреално! Показва ми примамливия маршрут за БЯГСТВО с неговите мигящи брилянти като Морзова азбука. Харесвам настоящата си Слънчева система; дори ЧЕРНОВА изглежда по-добре понякога. Винаги съм обичал Марс – там е толкова слънчево като моята младост в определени моменти... И то именно в онази младост, когато заклех мерзавците (дори подпомогнати от ШУТОВЕТЕ НА КАРМАТА), никога да не ме видят паднал.

Единственото нещо, което истински съжалявам е загубената вярност към всичките мои надежди сега – това остава тайна между нас! Но…, само ако можете да погледнете през очите ми отсюде.

Трябва вече да тръгвам… Какво друго мога да ви кажа? Накарах сферичната обеца на корееца Арес da светне зелено за важен разговор с „по-висшестоящ“, използвайки прост резонансен модулатор на глас и фалшифициран код за идентичност одобрен от КРИСТЪЛ.