Камю и екзистенциализмът

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски колонисти. Израства без баща и трудният му житейски опит оказва значително влияние върху развитието на философските му идеи, които се концентрират около темите за страданието, абсурда, свободата и моралните ценности.

В творчеството си той акцентира и на активното участие в политическите събития от своето време. По време на Втората световна война Камю участва във френската съпротива, но оставайки верен на хуманистичните си принципи и стремежа към справедливост, по-късно се дистанцира от насилието и репресиите в новосъздадената Франция.

Като бунтар и „чужденец” по дух, Камю става представител на своето поколение и учител за следващото не само във Франция, а из цяла Европа. През 1957 г. получава Нобелова награда за литература. Умира три години по-късно – на 4 януари 1960 г.