Софийски истории

Историите и персонажите в по-голямата част от художествените произведения на Кирил Топалов са вдъхновени от живота на софиянците, което го утвърдило като един от най-забележителните писатели, свързани със столицата. Това наследство продължава и в новата му книга с разкази и новели под заглавие „Софийски истории“. В нея авторът разглежда драматичните съдби на три поколения жители на София – започвайки от дядовците (бежанци от Македония и Тракия, носещи своите идеали през трудностите на четирите войни), преминава през синовете (живеещи в сложния период след 1944 г.), до внуците и правнуците, които преживяват политическите промени след 1989 г. Различията между поколенията включват различни идеали и ценности, а някои групи разкази създават усещане за цикличност, при която се преплитат общи теми или събития. Много моменти носят автобиографичен характер.

Повечето сюжетни линии се развиват в Подуене около улиците „Оборище“ и „Черковна“, както и по-късно сред боянските манастирски поля – места, където е протекло детството и младостта на автора. Това обстоятелство неизменно влияе върху наличието на автобиографични елементи. Двата квартала представляват диаметрално противоположни области спрямо централната част на София; хората там имат разнообразен манталитет, професии и култура. Детството в тези две махали споделя определена прилика, но също така има свои специфики; въпреки това времевият контекст остава единен за всички тях - затова предизвикателствата им са почти идентични както драмите, така и хуморът.