На крачка пред себе си

Да се запознаеш с историята на Западните покрайнини е едно, но да преминеш през наложената граница, която разделя села и семейства, е съвсем различно. Това не само че предизвиква лична криза в контекста на общата история, но и сблъсък между родовото наследство, категоричното настояще и избора за неопределеното бъдеще. От принудителното коопериране остава единствено споменът за насилието. Всекидневният катаклизъм представлява търсене на спасителния риск, който превръща държавната граница в символ на освобождение - някои я пресичат, за да останат българи, а други бягат от тях; винаги са стъпка напред сами по себе си – те вече са отвъд дори преди да започнат.

Човешките следи в граничната зона показват две посоки и свидетелстват за решимостта им да отстояват своята идентичност.