Старобългарската живопис през XIII и XIV в.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, изкуствовед и политик. Той учи археология, музейно дело и нумизматика в университетите на Бон, Париж и Рим. Започва систематични разкопки в България през 1909-1910 г., като се фокусира върху Хисаря.

В периода от 1910 до 1920 г. заема поста първи българин директор на Народния археологически музей.

През 1912 г. извършва първоначални проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на войните между 1912 и 1918 г. предприема три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където документира културни паметници с подробности в дневниците си. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 година и работи по проучванията на църквите „Св. София“, “Св. Георги” и Боянската църква в София; също така разглежда тракийския могилен некропол при село Дуванлий около Пловдив между 1929 и 1931 година.

Той е основателят и първият директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 г., както и председател на Българската академия на науките от 1937 до 1944 година.

Наскоро публикуваното изследване е посветено на старобългарската живопис от XIII-XIV век, което включва теми като живописта по времето на Първото българско царство, стенната живопис в Търново, творбите от Боянската църква както и миниатюрното изкуство през тези два века.

Това представяне е второ издание; оригиналът му беше отпечатан през третата година под номер едно във „Българска историческа библиотека“ през1930 година.

Сборникът съдържа също ранна статия от него (1929), която разглежда произхода на старобългарското изкуство – тя бе публикувана за пръв път в списание „Златорог“, том X, книга VI със страници между294-300.