Писма на Омар до бъдещата му съпруга

Рене отново ни удивлява с нещо необичайно и оригинално, като се фокусира върху човешките стремежи към истинската любов в живота. Тази книга е трудно да бъде категоризирана или поставена в конкретен жанр. Това представлява писмо-книга – епистоларна поезия, представена в прозаична форма. Става дума за опит да се разширят границите между любимата и Бога, както и между любимата и самия себе си. Тази творба е предназначена за онези, които могат да виждат дори в тъмнината.

Главният герой Омар пише писма до своята бъдеща съпруга, която все още не познава и никога не е срещал. Не знае кога или къде тя ще се появи в неговия живот; нямам представа как изглежда или дали изобщо вече съществува. Въпросът тогава е: на кого точно изпраща тези писма? Имат ли те получател? Ще му отвърне ли тя някога? Тези въпроси постепенно губят значение, когато Рене ни потапя дълбоко във сюжета, а ние почти незабелязано започваме да идентифицираме себе си с Омара.

Тези искрени любовни послания провокират размисли относно това дали Омар всъщност не търси загубения си Бог и дали само след като станем напълно цялостни и обикнем истински себе си, можем да открием мечтаната любов, която този път ще остане...

Отговорите на тези заплетени въпроси са скрити в десетте письма на страниците на книгата.

А кой стои зад 11-то письмо?

Открийте сами!