Тази, която си отива, тази, която остава

„Тази, която си отива, тази, която остава“ е третата част от историята на Елена и нейното изключително приятелка Лила. Елена напуска своя роден неаполски квартал, населен с герои, които биха могли да бъдат вдъхновение за най-добрите филми на неореализма. Тя пише книга и става известна, след което продължава живота си сред интелектуалните среди в следвоенна Италия. В същото време Лила остава – умната и талантлива млада жена се превръща в работничка; тя се отказва от новопридобитото фамилно име и посвещава времето си на детето си, чийто баща е Нино (незабравим за Елена). Участвайки активно в социални конфликти в района, двете стари приятелки сякаш са сменили местата си, но всяка от тях чувства неудовлетворение от собствения живот. Всичко обаче се променя с настъпването на нови обрати – надеждата за по-добро бъдеще идва при Лила под формата на нова работа и при Елена чрез възраждането на стара любов.