Свирепо настроение

"Свирепо настроение" излиза през 1965 година и още с публикацията си предизвиква смут в българската литературна критика, която трудно намира адекватни термини, за да опише съдържанието на сборника.

В текстовете се преплитат абсурдни разкази, притчи и фантастични елементи, които са комбинирани с уникален поглед към дълбочината на човешката душа. Читателят постоянно усеща ироничната усмивка на автора, внимателно скрита във всеки един от хумористичните и дълбоки текстове.

Героите в сборника варират значително – от мистични същества до скандинавци загубени в българското село; тук ще срещнем надменна патица, вечната лисица, която симулира смъртта си, изгубени прасета и известния Гоца Герасков наред с множество други персонажи от света на Радичков.

Много критици по онова време осъждат книгата като неуспех за младия автор, който досега е бил сравняван с Йовков и Елин Пелин. Въпреки това има и такива коментатори, които подчертават значимостта й като един от най-важните сборници разкази в българската литература.

Десетилетия минават преди критиците да признаят "Свирепо настроение" за произведение с трайно влияние върху нашата литература.

С този сборник Йордан Радичков утвърдява нова литературна идентичност. Историите му, разделени на две части в книгата, завоюват своето място в литературния канон благодарение на тяхното необичайно присъствие и дълбочина. Досега никой не успява напълно да определи характера на този забележителен свят.

Сред разказите читателите могат да открият мистичния "Верблюд", вечната история "Лебеди мои", първата версия на пиесата "Януари" представена като разказа или едно от най-популярните словосъчетания в съвременния български език - „Мамка му и прасе!“, запомнено от много поколения.