Непокорни

В продължение на десетилетия темата за социалното неподчинение е била в центъра на интереса на мислители и политолози. Цветан Тодоров разглежда този въпрос чрез осем биографични очерка, посветени на личности като Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман и Едуард Сноудън. Всички те са живели и работили в различни държави и области. Обединяващото между тях е отхвърлянето на определено социално зло по морални причини, което вреди на обществото. Идеята им за неподчинение не произлиза от негативизъм или личен характер; тя е израз на желанието да се защитят важни общочовешки ценности.

Тодоров поставя портретите на своите герои в контекста на техните национални идентичности и професионални среди. По този начин той деликатно разкрива един разнообразен свят с ясни различия и прилики между отделните му аспекти и представители. Общото помежду им се проявява в моралните добродетели на тези непокорни индивиди, чиито действия са оказали съществено влияние върху политическите процеси. Според Тодоров значението на тяхното неподчинство остава актуално дори днес.

Цветан Тодоров е философ и литературовед с български произход, който прекарва първоначалната част от живота си в България преди да се установи във Франция. В интервю през 2008 г., публикувано в българско издание, той споделя как се чувства едновременно като българин и французин. Най-широко известен е като литературен критик и теоретик; неговите размисли относно самоопределянето играят ключова роля за антропологията и социологията. Темата за културната идентичност – собствена или чужда – представлява важна част от дискусиите в съвременната антропология. След 1984 г., книгите му написани във френски език започват да бъдат превеждани у нас.