Алкохол

Не изпитвам завист към Калин Терзийски. Нямам причина да завиждам на никого, който пише писма от ада. Мога само да ценя труда му и да се надявам, че ще продължи да изследва дълбочините на мината и да извлича парчета от най-ценния ресурс – собствената си душа. Прочетох „Алкохол“ за кратко време, буквално я погълнах. Очите ми минаваха през страниците по-бързо от обикновено; докато някои шофират пияни, аз четях книгата в подобно състояние без капка алкохол (или почти). Когато достигнах до определени части, не успях да сдържа сълзите си. В „Алкохол“ има достатъчно текстове, които могат сериозно да те разтревожат. Тя е като счупена бутилка - не може и не трябва да бъде сглобявана наново. Всеки сам трябва да намери своето парче стъкло и реши какво ще прави с него.

Книгата е малко по-структурирана в сравнение с „Тропика на рака“, а ако някой търси скандали в нея, със сигурност ще ги открие. Съдържанието ѝ е богато; тя напомня кофа за боклук според Хък Фин, който споделяше оплакванията си пред Том относно живота при съдията – просто трябва човекът да протегне ръка и вземе това, което му харесва.

Произведението му е безусловно добро. Пасков и Терзийски не са добри само локално или регионално; тяхното творчество стои независимо от всякакви класации или компании под въздействие на алкохол. Заглавия като „Балада за Георг Хеник“, „Германия: мръсна приказка“ и „Алкохол“ са реалности сами по себе си - те не са плод на мокри мечти у хората с амбиции за велики произведения след поредица запои.

Книгата представлява удар срещу една публика с колеблив вкус, която живее в условности вместо реалността – всъщност тя просто не живее истински.
Калин Терзийски e артист именно защото го интересува действителността зад образа му.
Мога спокойно να го твърдя въпреки че нямам лична връзка с него; имам неговото творчество като доказателство.

Не бих могъл самостоятелно да напиша такова произведение – то явно не принадлежи към моя свят –, но това никак няма пречи К.Т. значително da увеличава стойността си в моите очи.
Напоследък забелязвам как хора реагират агресивно един спрямо друг относно темпото на литературата им – бърза ли или бавна? Зная със сигурност обаче: "Алкохол" е литература! Следователно наличната толкова лична проза — едновременно разрушителна и автодеструктивна — носеща надежда.

Независимо дали книгата ще постигне успех или не, фактът остава важен: тя представлява декларация за тотална война срещу лошия вкус във всички форми.
Наистина силен концентрат! Когато казах предварително “отвява”, сгреших — той всъщност предоставя ясно отражение както никога досега виждаш себе си именно там където предпочиташ никога повече да се върнеш обратно… точно там от ада започват първоначалните редици.”

Стефан Иванов - поет