А можехме да бъдем...

Роуз Блейк е млада жена, която страда от неизлечима болест. Филип също е млад и в отлична форма. Изведнъж между тях пламва любов – онази взаимна и спонтанна, изпълнена с огън и безграничност, сякаш мечтана... Тя отключва вихрушка от силни чувства, неподозирани емоции и действия. Появяват се въпроси без отговори, съмнения и прозрения, нестабилност и стабилност, яростно отказване на неща или напълно приемане на всичко - начало и край. И това неземно чувство да бъдеш двама!

„А можехме да бъдем…“

Първоначално заглавието ми подейства като тъга с нотка на съжаление. Но след малко усетих желание да продължа мисълта си. Защото можехме да сме всичко – щастливи или нещастни; заедно или разделени; вдъхновяващи или разочароващи; смели или страхливи; велики или дребнавци; интересни или скучни; щедри или егоистични... Можеше просто да сме ние самите. „Но не бяхме…” звучи логично като отражение на „а можехме да бъдем.” Все пак тази малка книга изненадващо опровергава собственото си заглавие.

Мария Лалева

---

? ? ?

На 17 години Иво Христов има петгодишен опит с четири мозъчни операции зад гърба си, осем написани книги и една мечта – оздравяване! Това би могло да бъде неговата виртуална визитна картичка. Диагнозата му е Неврофиброматоза тип 2 – заболяване, което предизвиква образуването на тумори по нервите в централната част на мозъка и гръбначния стълб. Болестта взема детството му и разбива мечтите му, но му дарява най-ценния подарък - талантът за писане."