Това, което имаме

Стефани е убедена, че има късмет с годеника си - привлекателният Мат със сините очи, който я вижда като идеалната майка за бъдещите им деца. Тя не вярва в съдба, истинска любов или щастлив край на приказките.

Джейми от своя страна е щастливо женен за Хелън, състудентката си от Академията по изкуствата, която познава от самото начало на обучението си. Той приема всичко онова, което Стефани оспорва. Когато двамата се срещат през уикенд по време на семинар по изкуства, тя остава учудена колко добре я разбира Джейми и как с него може да бъде истинска и свободна. За него тя е специална личност и той желае да я има в живота си.

Цяла нощ разговарят до момента, в който устните им се докосват. На следващия ден обаче всеки трябва да се върне към своето ежедневие - работа, семейство и задължения. Въпреки това мислите им остават един за друг.

Но съдбата решава да ги сближи многократно.
Техните чувства за дълг и морал както и стремежът им да не наранят никого (с изключение на себе си) водят до разделяне след всяка среща… завинаги. И така между тях остава само „онова“ което споделят и музиката помежду им - онази мелодия, която ги кара да чувстват връзката помежду си дори когато са разделени.

КОЛКО МНОГО ГОДИНИ ЩЕ ПРЕМИНАТ ДА ЗАЕМАТ ЖИВОТА СИ В СОБСТВЕНИ РЪЦЕ?

Тази история представя една нежна и трогателна любов - сложна и объркана точно както сама по себе си е любовта. Напомня ни колко важно е да рискуваме и да се борим за собственото щастие преди времето окончателно да ни убегне.
Човек често среща своята съдба именно тогава, когато опитва да ѝ избягне.