Осман. Раждането на империята Ч.2: Война

Всяко насилие ражда герой, способен да му се противопостави.

Осман е възприеман през погледа на рицаря Михал, пътешественика Марко Поло и вътрешния мироглед на суфи поета Юнус Емре.

Краят на тринайсети век. Анатолия е потопена в конфликти и кървави сблъсъци. Източните варвари - монголите - разпространяват страх, западните кръстоносци не познават милостта, а хитрите асасини налагат своя сурова форма на правосъдие… Губернаторите, представляващи императора на Византия, са решили окончателно да унищожат турците…
В този хаос ще изникне лидер. Младеж от малко княжество, който олицетворява надеждата и справедливостта за народа си, притиснат до стената.
Тази история разказва за основателя на Османската империя, която дълги години ще хвърля сянка над Европа.
Във втория том - „Война” - Беязът Акман описва усилията на Осман да обедини конфликтуващите племена и да ги поведе във война срещу Византийската империя. Той трябва да завземе крепости смятани за непристъпни и в крайна сметка да се изправи пред огромната имперска армия. Константинопол е готов на всичко необходимо, за да сломи поредния самозванец и продължи вековното си господство. Но колелото на историята вече е започнало своето движение...