Фройд и психоанализата

Човекът, който преминава границата между съзнаваното и несъзнаваното и е известен като основоположник на психоанализата, е австрийският лекар Зигмунд Фройд. Той е психолог и важен мислител от началото на 20-ти век.

Фройд се ражда на 6 май 1856 година в бедно еврейско семейство в град Фрайберг (сега Пршибор) в Моравия, която по онова време е част от Австрийската империя. При кръщението си получава името Зигизмунд Шломо, вдъхновено от дядо му, но когато навършва 17 години променя името си на Зигмунд.

Интересите на Фройд са разнообразни, а професионалното му обучение обширно; той смята себе си преди всичко за учен с цел да разшири познанията за човека. През 1873 година започва обучението си по медицина във Виенския университет, където изучава биология и провежда множество изследвания във физиологията. Завършва медицинското училище през 1881 г., получавайки докторска степен.

През 1886 г. Фройд открива собствена практика за лечение на психически разстройства и черпи значителна част от клиничния материал за своите теории и иновации именно там.

Въпреки многобройните аспекти на съвременната психоанализа, почти всички основни концепции могат да бъдат проследени обратно до неговите първоначални трудове. Теориите му относно детската сексуалност, либидото и егото са сред най-влиятелните академични идеи през 20-ти век.