Първият рожден ден

В моментите, когато светът замира и хората размишляват за изминалата година, всеки се обръща към най-съкровеното си – вярата. За различията и проявленията на вярата пише авторката Теодора Димова в новата си творба „Първият рожден ден”, която вече е налична по книжарниците.

Димова уверено навлиза в метафизичните теми, които са занимавали значими имена в литературата като Джон Дън, Фернандо Песоа и У. Б. Йейтс. В повестта „Първият рожден ден” тя не само споделя своя поглед върху активното християнство, но също така изразява личното си убеждение, че вярването е заложено у човека дори ако то понякога изглежда прекършено или обременено със суеверия. Теодора Димова комуникира с читателите на две нива – като твърд привърженик на християнството и като човек с непоклатима надежда във възможностите на човечеството, продължавайки темите от предишните си произведения до кулминацията тук.

„Първият рожден ден” може да бъде интерпретирано като духа на смирението, който ни докосва през дните около Рождество. Авторката на книгите „Емине”, „Майките” и „Марма, Мариам” реабилитира християнството и неговото значение за живота ни чрез притча, която трогва душата с малко, но мощни думи.

Димова често черпи вдъхновение от велики художници при написването на своите книги. В “Първият рожден ден” виждаме Мария и Елисавета прегрънати (фрагмент от картината "Посещението" на Аркабас), носейки под сърцето си Синовете с величие предопределени за тях. Този празник за душата е уловила авторката в своя разказ - чудесен подарък за Рождество.