Изгубеният свят

Професор Чалънджър свали капака на сандъка, загледа се вътре и щракна с пръсти няколко пъти, след което бе чут да казва на някого: „Хайде, пили!“ След миг оттам излезе ужасно и отвратително същество, което започна да драска и тропа, кацвайки върху страничната стена на сандъка. Дори неочакваното падане на херцога на Дърам в оркестровата яма не успя да разсее вниманието на зашеметената публика. Лицето на чудовището напомняше странен църковен декор, вдъхновен от болезнено въображение на средновековен архитект. То изглеждаше зловещо и страховито с малките си червени очи, ярки като горящи въглища. В дългата му уста имаше два реда остри зъби като при акула. Раменете му бяха сгърбени и покрити със старинен сив шал. Това беше самият дявол от нашите детски страхове! В залата настъпиха смут и паника – някой извика, две жени от първия ред припаднаха от столовете си, а много хора от президиума последваха председателя в оркестрационната яма. Имаше опасност ситуацията да премине в обща паника. Професор Чалънджър вдигна ръце нагоре в опит да успокои развълнуваното множество...