Съчинения в 15 тома Т.9: Гоце Делчев

Гоце Делчев не беше просто запален оратор или мъдър човек, затънал в собствените си разсъждения. Той имаше здрави корени и реалистичен поглед към живота, като активно се ангажираше с него. Въпреки че чете всичко, което му попадне и това даваше повод за разнообразни мисли, той успя бързо да формира ясен мироглед. Още от времето в Кукуш той осъзнаваше как живеят неговите братя под жестокото турско управление. В Солунската гимназия се събираха младежи от различни части на Македония, особено от места, където насилията били най-чести и безмилостни; там страданията под робството били особено болезнени. Гоце слушаше ужасяващи истории за нечовешки зверства – грабежи и убийства – а в очите на приятелите си виждаше сълзи по загинали бащи или братя, изпълнени с болка и яростно желание за справедливост. Робското положение завладяло напълно душата му и оставило дълбока рана в пламенното му сърце. С възторжен идеализъм и силен дух той постепенно изграждал опора за своите идеи и действия; все повече ясно разбирал своята основна цел - освобождението на Македония и поробената българска земя със всички техни жители и страдания (Димитър Талев).