Нравствени съчинения

Плутарх (около 46–127 г.) е роден в град Херонея, разположен в Беотия. Той получава задълбочено образование по философия, реторика и математика в Атина и вярвал, че знанията трябва да бъдат на служба на обществото. Поради това заема значими постове у дома – магистрат, дипломат и архонт епоним. Неговите успешни мисии като посланик и преподавател по философия и етика му донасят много приятели както в Атина, така и в Рим. Поддържал близки отношения с императорите Траян и Адриан; според лексикографа Суда, Траян го награждава със званието почетен консул. Плутарх притежавал римско и атинско гражданство, но предпочитал живота си да преминава в Херонея. В последните години от живота си бил жрец на Аполон във светилището на Делфи. Често пътувал из различни земи като Гърция, Мала Азия, Северна Африка и Италия, където се запознавал с съдбата на различни народи. Дълбоко впечатлен от мъдростта натрупана през вековете сред народа и велики произведения от античността, той ни оставил два забележителни сборника - „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“, които включват множество кратки творби със специално внимание към добродетелите.

Това издание поставя началото на систематичния превод на български език на „Нравствени съчинения“. Процесът стартира с текста „Забележителни дела и думи“, тъй като самият Плутарх ги счита за важно допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът работи под впечатлението, че думите на видните личности са събрали примери за техните биографии. Те дават възможност да се отклоняваме от влиянията на съдбата: "изказванията" около делата им позволяват ясно наблюдение върху духовната им същност. Въпреки претенцията му за историческа точност тези афоризми , анекдоти или кратки есета предлагат културна характеристика . Те ни дават шанс да проникнем дълбоко в характерите както гръцките , така римските хора а даже варварските , разглеждайки техните добродетели , недостатъци , примери за приятелство или любов , воинска чест както уважение към противника . Заради всичко това не учудва факта колко поколения европейци прибягват до тяхното четене следвайки примера им .