Гамиани или две страстни нощи

През 1833 година около двайсет младежи се събират в един луксозен ресторант в Париж. Темите на разговорите им обхващат политика, светски новини и изкуство, докато не стигат до еротичната литература. Те обсъждат класически произведения, включително безумните визии на маркиз Дьо Сад и остроумните епиграми на Ювенал и Теренций. В крайна сметка достигат до извода, че написването на подобно произведение неминуемо изисква цинични термини и фрази. Тогава един от участниците, който досега е мълчалив, предлага: "Господа, да се срещнем тук след три дни - надявам се да успея да ви убедя, че може да бъде написана еротична творба без употреба на вулгаризми." Предложението получава одобрение и след три дни той представя своя ръкопис...

Така възниква "Гамиани" – резултат от предизвикателството към автора. Историята разказва за две жени и един мъж, които прекарват две нощи в необуздана страст и споделят открито своите преживявания - понякога запалителни, а понякога скандални. Въпреки това стилът остава изключително изискан.

Повестта "Гамиани или две страстни нощи" (1833) става най-преиздаваната книга през XIX век с повече от четиридесет версии – дори във викторианска Англия (1864). Тя е преведена на множество езици и продължава да бъде публикувана днес. В родината си Франция вече съществуват над петнадесет печатни издания както и още толкова електронни варианти.

Алфред дьо Мюсе (1810 - 1857), поет, драматург и романист, принадлежи към големите класици както на френската така и на световната литература; той е сред водещите фигури в романтизма наред с Байрон и Гьоте.