Тяло и всекидневен свят

Сутрин излизам навън с кучето си... Слънцето е разположено по особен начин. Знам каква е сутрешната светлина и как я усещам. Тя притежава мекота, която те обгръща нежно. Освен този деликатен блясък, съществува и тактилна въздействие, което ти докосва лицето. Миризмата на утрото е различна – ухае на мокра трева и роса. Въздухът носи един свеж вятър, който те гали и предава аромати и звуци едновременно. Птичките изглеждат отпочинали и весели; техният бодър чурулик създава приятно настроение... Всичко около мен е спокойно, току-що пробудило се, изпълнено с роса и свежест. Подобно на вечерната или нощната тишина, които са невероятно преживяване – когато чуваме само далечни приглушени звуци или дори пълна безшумност. Има мигове, когато тишината наподобява памук; тогава всеки звук се явява като щрих върху платно – той ярко изпъква сам за себе си.