Даровете на Алкипа

„Даровете на Алкипа" (1956) представляват още едно философско наследство от великата Юрсенар, която се стреми да успокои своя дух и да преодолее усещането за мимолетност в живота чрез осъзнаването на вечността на красотата. Поезията е написана основно през 30-те години на 20-ти век, но включва стихотворения и от 20-те, както и някои от 50-те години. Има дори творби, създадени по-късно и добавени към второто издание от 1984 г. Важно е да се отбележи, че те са били публикувани преди авторката да завърши своите прозаични шедьоври „Мемоарите на Адриан" и „Творение в черно" („Парадокс", 1994).

Книгата не е била замислена като единен поетичен сборник; тя е събирана и оформяна през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. Тази творба очевидно носи следи от дефицити, които не са получили прозичното си изразяване.

Това произведение представлява интересен акцент върху останалото й творчество, най-малкото защото потвърдява ангажиментите й към хуманизма и традицията, разглеждайки връзките между митологията и литературата, както и взаимодействията между културата и живота.