Виделината

Тази книга е специално събрание от беседи, лекции и откъси, в които Учителят разглежда и дълбочинно анализира окултния термин Виделина. От запазените архиви става ясно, че още в ранните текстове – като „Призвание към народа ми“, „Седем разговора с Духа Господен“, Протоколи от Годишната среща на Веригата, писма до ученици и други – това понятие играе ключова роля в обясненията и наставленията за учениците и последователите. В по-късни периоди то се появява не само в беседите и лекциите на Школата, но също така в братските издания и спомени на ученици като Боян Боев, Георги Радев, Георги Томалевски, Милка Периклиева и особено много у Влад Пашов.

Авторите на книгата просто разкриват врата към един безкраен свят, който все още очаква задълбочено изучаване.

Виделината за душата е аналогична на светлината за тялото. Няма как да се храним или развиваме физически без светлина; по подобен начин душата не може да расте или да даде плод без Виделина. Както светлината произтича от Слънцето, така Виделината идва при душата от Бога. Светлината сама по себе си не е равноценна със Слънцето; същото важи за Виделината спрямо Бога. Светлината ни напомня за Слънцето, а Виделината ни насочва към Бога.

Поздравление за Новогодишния 1914 г.
Извънредна беседа от 06 януари 1914 г.