Сляпата армия

В "Сляпата армия" Давид Тоскана се отклонява от класическия исторически роман, за да предложи нещо значително по-иновационно – литературна игра с въображението и паметта. Книгата черпи вдъхновение от реален инцидент – ослепяването на войниците на Самуил след битката при Ключ, и се разгръща като мозайка от различни гласове, съдби и вътрешни светове.

Тоскана определя своя стил като „разюздан реализъм“, който размества границите между действителност и измислица, както и между трагедия и хумор. В резултат на това получаваме роман, наподобяващ едновременно хроника, притча и сън. Вместо линейно повествование "Сляпата армия" предлага разнообразие от перспективи, в които личното преживяване взима превес над обясненията; събитията тук постоянно се разпадат и реконструират в множество версии. Няма традиционни герои; вместо това присъстват необичайни персонажи, поставени в абсурдната ситуация на живота: слепци, които правят вид че виждат; занаятчии с умения да изработват очи; писар, опитващ се да запази онова, което историята ще забрави.

Комбинирайки елементи от историята с хумор и поезия, този роман е едновременно суров и красив, тъмен но вдъхновяващ.