Или - Или Т.2/ Сьорен Киркегор

Киркегор се стреми към истина, която същевременно осмива, оплаква и проклина. Тази истина е "субективно целесъобразна" и съществува само защото е полезна и благоприятна, улеснявайки живота и облекчавайки съществуването. В творбата си „Или-Или“, въпреки ясните предпочитания на Киркегор, не предлага дидактична инструкция или назидателно послание относно това коя форма на живот е по-добра. Липсата на изразено предпочитание за определен тип екзистенция потвърдително подчертава субективността на истината – че онази истина, която има значение, е тази, която носи полза за индивида. С тази концепция Киркегор всъщност предизвестява всички бъдещи прагматически философски школи, които разглеждат истината като свързана с успеха или ползата за човека, а не в контекста на съответствието между човешкото съзнание и обекта от реалността.
Исак Паси