Георги Трифонов: Огледало и автопортрет Т.2

Творецът се чувства най-освободен, когато създава. Убеден е, че в тези моменти му помага някаква по-висша сила или мъдрост. Не искам да придавам голямо значение на собственото си присъствие; надявам се с това издание неволно да оставя наследство чрез кратки свидетелства за труда си през живота, който не е бил само изпълнен с безсмислици и бохемски начин на живот.

Целта ми беше да събера поне част от резултатите на своята работа. Имах нужда да се освободя от тегобата на възрастта и да почувствам нова свобода – сякаш съм възкръснал или новороден... Смятах, че ще мога лесно да направя подбор (въпреки че нямам особено внимание към личния архив, разполагах с доста фоторепродукции и диапозитиви), но много от моите творби - вероятно сред най-представителните - бяха продадени (без дори любителски снимки) на непознати ценители в различни части на света. Възстановяването им след толкова време беше невъзможно.

Опитах се накратко да направя статистика относно броя живописни картини, графики, рисунки, керамични изделия и стенописи, които съм реализирал след студентските си години - от 1973 насам. Резултатите далеч не са точни: около 1600 живописни произведения; над 5000 скици и рисунки; повече от 250 керамични работи; над 29 проекта за стенописи и около 15 завършени стенописа (някои унищожени). Различия? Много има, но можеше да бъде още повече...

Както вече казах: жалко е, че нямам дори любителски фотографии за много от тях. Утеших се обаче със знанието, че недостатъците при документирането ще ускорят процеса по подготвянето им за публикуване. Макар информацията все още да не предава пълната картинка за всичките ми успехи досега , спасявам значителна част от оцелелите изображения (за които бих искал да дам отражение на себе си). След като публикувам тази колекция ще търся нови неизследвани пространства и отражения в живота си занапред…

Ако успея донякъде – дори след тях.

15 септември 2007 София