Вкусът към живота

Франсоаз Саган (1935-2004), считана за една от емблемите на съвременната литература, прави впечатляващ дебют с романа си "Добър ден, тъга", който моментално разтърсва книжния свят. Успехът не се дължи само на качеството на произведението – което е едновременно трепетно и четивно, леко и в същото време дълбоко – а и на факта, че авторката е само осемнайсетгодишна. Преплетените любовни истории на героите й са описани с необичайна за възрастта зрялост, трезвеност и даже деликатен цинизъм. Франсоа Мориак я нарича "чаровно малко чудовище". Романът бързо печели популярност по света чрез преводи на множество езици и става истински мегаселър. В САЩ, където интересът към литература извън английския език обикновено е ограничен, за две години са продадени над милион копия.

След това последват творби като "Обичате ли Брамс?", "След месец, след година", "Дивните облаци" и "Усмивка почти", които продължават да бъдат успешни. В тях Саган изкусно рисува образа на безгрижния и лъскав живот в Париж, където страстите идват и си отиват; нейният персонажи умеят както да обичат, така и да оставят зад себе си миналата привързаност с усмивка.

Както често при Франсоаз Саган темата в романа „Вкусът към живота“ разглежда раждането и умирането на една страст. Люсил среща Антоан; двамата се влюбват, прекратяват връзките си с предишните партньори и започват нов живот заедно. Но любовта носи не само сладост – тя включва взискателност, мъчение и жертви: понякога дори лишаваща радостта от живота...

„Аз ви обичам такива каквито сте. А той ви обича затова кой сте когато сте заедно. Той желае щастието ви... Аз пък просто желая вашето щастие независимо от мен.“