Feeling. Expiry Date

В продължение на повече от десет години носех в себе си неясната идея да напиша книга, в която да представя женска перспектива за емоционалната култура на взаимоотношенията през 70-те и 80-те години на миналия век. Обаче, истинският импулс да започна писането дойде след като чух две реплики в един и същи мрачен зимен ден.

Сутринта бях поканена на дискусия относно Закона за патронажа. Там директорът на един от театъра в столицата изрази своето неодобрение към този нормативен акт с думите:

„Разбира се, хубаво е да имаме патрони, но кой ще им каже какво да финансират? Защото тази красива млада актриса може просто да се приближи до патрона и той ще й даде пари за неизвестно какво!“ - с други думи, подразбираше се, че патронът по дефиниция трябва да бъде хетеросексуален мъж.

Привечер присъствах на обсъждане на теза, където ректорът на висш учебен институт обърна внимание пред около сто жени – основно университетски преподаватели – и заяви:

„Пешо, Пешо, виж колко красиви жени има тук! Но те имат нужда от мъже като нас двамата за водачи!“ (Без коментар!)

Заради тези моменти реших упорито да напиша тази малка книга. Надявам се средностатистическите българки също да видят отражението си в нея.