Невидимото дете

Змеят достигна до стъклената преграда и отвори устичката си, пълна с много малки бели зъбчета.
„Явно е ядосан - помисли Муминтрол. - Ядосан е, въпреки че изглежда толкова дребен. Какво мога да направя, за да спечеля неговата любов?... И какво ли яде? Какви са предпочитанията на един змей...?“
Разтревожен и развълнуван, той взе буркана и се отправи към къщата много внимателно, за да не удари змея в стъклените стени. Той беше ужасно миниатюрен и деликатен.
- Ще се грижа за теб и ще те обичам - промърмори Муминтрол. - Нощем ще ти давам възможност да спиш на моята възглавница. А когато пораснеш и започнеш да ме обичаш, ще те водя на плуване в морето...