Сняг в Хавана. Изповедта на едно кубинско момче

Карлос Ейре е едно от 14 000-те деца, които напускат Куба през 1961 г., откъсвайки се от семейството си, родината и детството си заради Революцията. "Сняг в Хавана" представлява както екзорцизъм, така и ода за изгубения рай; това е интересен мемоар и великолепна литература.

Куба по времето на Карлос - с гущерите, тюркоазеното море и слънчевите следобеди - бързо се трансформира в остров на конфискации след като партизанинът Фидел Кастро сваля президента Батиста на 1 януари 1959 г. Внезапно звуците на улиците заместват музиката с изстрели. Коледа става забранена, а политическите противоречия водят до затвор; много приятели на Карлос тръгват към далечната страна САЩ. И той самият ще стигне дотам, изпълнявайки мечтата на майка си да стане съвременен американец – въпреки че душата му остава в страната, която напуска.

Разказан с искреността на лична изповед, "Сняг в Хавана" възхвалява родината и служи като истинско доказателство за колективния дух на кубинския народ.