Приказки. Шарл Перо

Сигурно читателите, независимо от възрастта си, ще се зарадват да видят събраните всички приказки на Шарл Перо в оригиналния им вариант. Много от тях не са запознати с текста в този му вид, а малцина знаят първоначалните три приказки написани в стихотворна форма. Досега те бяха преразказвани по различни начини и издавани с разнообразни илюстрации. Вероятно някои смятат, че децата няма да могат напълно да ги разберат така, както са замислени. Всъщност обаче децата разбират всичко подобно на възрастните и още повече. И ето ги тук.

Шарл Перо (1628-1703) бил адвокат и високопоставен служител при краля, но останал известен благодарение на творчеството си вместо на своите граждански задължения. Приказките "Гризелда", "Магарешката кожа" и "Смешните желания" той написал между 1691 и 1694 година. През 1697 г., при прочутия парижки издател Клод Барбен, било публикувано малко книжле със заглавие "Приказки от минали времена с поуки", придружено от подзаглавие - "Приказки на майка ми гъската." В него били включени приказките в проза с уроците представени във формата на стихове. Подписът “П. Дарманкур” обаче принадлежал на третия син на Шарл Перо – Пиер. Със същото име било подписано посвещението до принцеса Елизабет-Шарлот д'Орлеан — племенница на Луи XIV.

Тук започнал спор относно това дали авторът е бащата или синът; през това време Пиер все пак бил твърде млад за такова начинание. Но когато един любящ баща разказва истории за живота пред децата си след като остава вдовец, те често изменят приказките и допринасят към тяхното съдържание, нали? Или може би просто бащата искал да играе с тях? Затова оставяме размислите и констатираме: истинският автор е Шарл Перо — считан за основоположник на жанра „вълшебна приказка“. Неговото творчество продължава да бъде четено и уважавано до ден-днешен.

Животът на художника Гюстав Доре (1832-1883) е също толкова впечатляващ.
Той надминава другите иллюстратори не само по количество произведения (над 10 000), но и по броя публикации (повече от 4000). Между1860-та и1900-та нова книга с негови рисунки излизала средно веднъж седмично! Най-популярните му графики към Библията достигнали почти хиляда издания — признати за едни от най-влиятельните изображения в историята изобщо! Освен това направил над 400 картини с маслени бои, множество акварели и скулптури; той стоял зад паметника посветен Александър Дюма в Париж.

Как успял ли? Започнал своя артистичен път още като малък — рисувал вече петгодишен! На дванайсет години учел литография , а скоро след това трябвало действително да демонстрира таланта си публично... В Париж попаднал случайно покрай издателството Шарл Филипон където забелязал изложени рисунки… На следващия ден решил самостоятелно да се яви там без родителите си — нахвърлил свои идеи върху лист хартия...

Издателят много се удивил какво му показвал младежът; помолил го даже нарочно пред присъстващи колеги... Не повярвали тогава че работите идват именно от Гюстав . Отначало отказвайки го изпращали обратно у дома.. Обаче семейството осъзнало талантливостта му та решили сделката!

На шестнайсет годишна възраст Гюстав станал най-високоплатеният иллюстратор във Франция получавайки сума значително превишаваща тази която печелили други утвърдени художници! Работил непрекъснато до края … последният романтик починала точно завършвайки рисункита към „Гарван“ писателя Едгар Алан По…

И важно: през целият живот никога не вземаше урок по рисуване!
Л.М