Архитектурното изкуство на старите българи Т.2-3: Късно Средновековие и Възраждане

Този труд е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В него се разглежда развитието на българската архитектура от XV до XIX век в контекста на Османската империя. По този начин се анализират и въпросите свързани с имперската култура, както и нейното влияние върху българските земи през различни исторически периоди. Отбелязва се, че това развитие е реализирано благодарение на българските строители, резбари и зографи, които са основните майстори в балканските и западномалоазийски региони под властта на държавата. Също така е формулирано наличието на архитектурни и художествени направления в рамките на единна Българска възрожденска архитектурна школа.

В труда подробно са описани 44 центрове за строителство, резбарство и живопис в Мизия, Тракия и Македония, като са каталогизирани около две хиляди майстори с техните произведения. Доказва се тезата, че т.нар. "балканска архитектура" всъщност представлява сътворението на тези специалисти от различните центрове из целия полуостров, а също така и в Западна Мала Азия.

Книгата ще бъде интересна не само за историци, архитекти и изкуствоведи, но също така за широк кръг ценители на българското архитектурно наследство и художествено творчество - включително дърворезба и живопис.