Разговори след вечеря

- Приятели, не искам да ви тревожа - започна чичо ми с особено впечатляващ, почти ужасяващ тон на гласа си. - Ако предпочитате да замълча, мога да го направя, но всъщност тази къща, в която сме насядали сега, е населена от духове.
- Невъзможно! - възкликна господин Кумс.
- Какъв смисъл има да ми казвате дали е възможно или не, след като току-що ви информирах за това? - отвърна чичо ми малко обидено. - Уверявам ви, че къщата е дом на призраци. В навечерието на Рождество в Синята стая се появява духът на грешен човек – такъв който някога убил коледар с буца въглища.
- И как точно се случило? - попита господин Кумс нетърпеливо. - Било ли е трудно?
- Не зная как го извършил – каза чичо ми. – Той не спомена конкретната техника. Коледарят бил застанал точно зад входната врата и пеел балада. Когато отворил устата си да изпеет нотата си бемол, изглежда че злодеецът хвърлил буцата въглища през един от прозорците; тя попаднала в гърлото му и го задушила.
- Нужно е прецизно измерване, но определено струва опитването – размишляваше господин Кумс.
- За съжаление това не било единственото му престъпление! – добави чичо ми. – Преди това той убил солов корнетист.
- Наистина! Това потвърден факт ли е? – учуди се господин Кумс.
– Разбира се, че е факт – репликира чичо ми раздразнително –, поне доколкото можем да очакваме факти при подобни случаи. Колко сте критични днес вечер!"