Оръжия на ХХ век: Снайпери

Термините "снайпер" и "снайперово оръжие" започват да се използват сравнително късно, по време на Първата световна война (1914-1918 г.), когато определени бойци, които овладяват умението за прецизен огън, получават специфични задачи на фронта. От този период насам в специализираната литература се въвеждат тези термини. За да разберем тяхното значение правилно, можем да се обърнем към военните енциклопедии и тълковните речници. Те поясняват, че английската дума sniper означава стрелец от прикритие или обучен стрелец с изключителни умения в точния огън, маскировката и наблюдението. Следователно терминът "снайперово оръжие" обозначава специализирано въоръжение за извършване на точен огън от голямо разстояние от снайперисти – стрелеци с усъвършенствани способности.

Задачата им е да елиминират противникови офицери, артилерийски и картечни позиции, наблюдатели и други цели. В началото те използвали стандартни модели оръжия; обаче бързо става ясно, че необходимостта от по-точни и далекобойни средства налага промяна. Проблемът първоначално бил решаван чрез добавяне на оптични мерници към пушките. По-късно производителите започнали да предлагат снайперови пушки със специализирани приклади, регулируеми спрямо индивидуалните характеристики на стрелеца относно дължина и височина. Освен това към ложите били прикрепяни двуноги за допълнителна стабилност при стрелба, а механизмите били адаптирани индивидуално според нуждите на всеки стрелец.