Жетварят

Смятам, че това е най-добрата ми творба, споделя Йордан Йовков относно "Жетварят" пред проф. Спиридон Казанджиев. Той изразява и удовлетворение от разясняването на основната идея в повестта: връзката на селяните със земята и труда като основа за всички духовни качества и проявления – особено религиозността, която е неотменна част от работата.

Йовков пише "Жетварят" в Добрич и Варна между 1918 и 1919 г., а произведението първоначално излиза през 1920 г. благодарение на софийското издателство "Образование". При създаването му той вероятно използва свои непубликувани разкази с битова тематика, написани в Добруджа преди войните. През 1930 г. се завръща към "Жетварят", решавайки да го преиздаде. Процесът по преработка обаче е доста труден: „Трябваше да запазя общата структура, да приема някои недостатъци, които бяха органично свързани с произведението; трябваше да намеря точно тези места, които следваше да бъдат допълнени с ново съдържание; новостите трябваше да бъдат представени така, че читателите днес да мислят, че текстът е бил такъв още в първата си версия. Това напомня много на работата на архитект.“

Религиозните мотиви в "Жетварят" оказват влияние върху бъдещето на творбата след 1944 година – те я заобикалят деликатно.
Съвременният прочит ни припомня: „Занимай се с мъжка работа и не се страхувай... Ние сме хора и приятели – ще си помагаме!“