Аутопсия на тялото

На 23 март 4174 година от Сътворението на света, в близост до Йерусалим, на Плешивия хълм, умира един човек, разпънат на кръст. Това е било стандартно наказание в Римската империя, най-вече за невинни индивиди. Той е умрял сам и непознат, изпълнен с страх и страдание. Вероятно не осъзнавал, че съдбата му го поставя в безмилостната роля на пилигрим в драмата за упадъка на боговете.

Смъртта на Иешуа бар Йохосеф остава най-оплакваното и проклинаното събитие в историята на човечеството. В нейното име са завладявали континенти, водели войни и унищожавали милиони хора. Чували сме песни с радостен тон и горчиви сълзи от скръб и ненавист. Заради неговата смърт гласовете на други божества изчезват от богатството на човешките вярвания; днес можем само да спекулираме относно техните странни космогонии.

В крайна сметка дори той се е оплашил от предсказанието си – запитал е себе си или другите: "...ако светлината вътре в теб е тъмнина, колко голяма ще бъде тогава тъмнината..." Излиза така, че 23 март 4174 година остава най-тъжният ден за човечеството... Защото всичко онова, което последвало след това събитие прави всяка загуба невъзможна да бъде оправдана.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ