Изповеди на захождащото слънце

От момента, в който осъзнах истината за себе си, реалистичният подход към самооценката стана основен принцип за мен. Самоиронията се превърна в защитен механизъм срещу всякакви съмнения относно възможните ми комплекси и самозаблуждението, че съм по-добър от това, което наистина представлявам. Чувствам се силен по свой начин, тъй като намерих смелост да се изправя срещу собствените си недостатъци. Така формулирах едно от моите теоретични наблюдения: всички хора и народи притежават дефекти – както физически, така и духовни – но единствено тези, които чрез самоирония "плевят" несъвършенствата у себе си, успяват да избегнат нежеланите последствия от тях. С други думи казано: всеки недостатък може да бъде приет без страх или ненужност от нашия грешен вид човек, стига той да бъде внимателно оценен; това помага да не изпадаме в заблудата за собственото си величие и ни предпазва от лекомислена самодоволство.