Музеят на безусловната капитулация

Изгнаникът усеща, че неговото състояние на изгнание наподобява структурата на съня. Неочаквано пред него се появяват лица, случки и изображения, привлечени от магнетизма на съновиденията; внезапно той осъзнава, че животът му сякаш е бил написан много преди да се реализира – така изгнанието не е просто следствие от външни фактори или личен избор, а координати, които съдбата предварително е определила за него. Завладян от тази приятна и вълнуваща идея, изгнаникът започва да тълкува несръчните знаци и възелчета около себе си и изведнъж вижда как във всичко намира скрито сходство и дълбоката логика зад символите.