Четвърто международно триенале на графиката

IV международно триенале на графиката в София е едно от най-значимите събития в художествения живот на България през 2004 година. С известна тъга можем да отбележим, че напоследък българската публика не разполага с много възможности за взаимодействие с важни и интересни чуждестранни художествени изяви, които обикновено ни подминават и се случват далеч от нас. Поради различни причини броят на подобни събития у нас е достигнал критичния минимум. Липсата на стратегическа визия и културна политика от страна на органите, натоварени със задачата да я реализират, за жалост осъжда българската арт-сцена на провинциализъм. Затова е необходимо да отдадем заслуженото внимание на организаторите и домакините на този значителен артистичен форум, успели да преодолеят многобройните финансови и организационни трудности.

Фактът, че Международното графично триенале продължава своята дейност, безспорно свидетелства за авторитета на българските художници. Графиката като традиционно визуално изкуство притежава висока мобилност и способност за адаптация към променящия се съвременен свят. Не трябва да забравяме, че още преди концепцията за "глобализация" в различните области интернационалният обмен в графиката започва активно през 60-те години на XX век сред художниците участващи редовно във форуми по света. Много от тях са утвърдени български творци – особено представители на средната генерация и дори млади автори.

Тези фактори формират динамична система с активно кръвообращение в областта на графичното изкуство - несравнима с другите визуални формати. В сравнение например с живописта или скулптурата, графиците свободно прескачат географски и идеологически бариери.

Въпреки специфичността си, графиката реагира гъвкаво спрямо нововъведенията в технологиите. Увеличаващият се обмен между художници върви ръка за ръка с развитието им при използването na иновации в техния стил и разнообразие от лични решения; всичко това оформя една сложна картина трудно подлежаща систематизация.

Експозицията тази година е оценена положително от специалистите като висококачествена продукция присъща за международните форуми по графика. За пълна сравнителна оценка обаче са нужни задълбочени проучвания относно процесите протичащо около настоящето развитие при съвременната графика.

С времето изглежда желанието ни да откриваме общовалидни черти отслабва пред индивидуализма при всеки конкретен автор; опитвайки се глобално определяне рискуваме прекомерното обобщаване във времена когато постмодернизмът доминира над концептуализиране та изображеният послания често извън традиционното разбиране.

Можем да кажем ,че термини като "национална школа" постепенно оставят място а индивидуален подход който би могъл теоретично наречем „личната митология“ нa автора . Тази тенденция може ясно наблюдавамe i cреди учаснците oт Trienale-то .

При наличността нa плурализма важно остава качеството което не само зависи oт техническата точност но e свързано i c искреностta nа позицията както миpогледno развитie.Toчно тук модерната grafika става индикатор zа общественото состояние...

Социалната реализация остава един проблем незабелязан до момента ; положителнатa оценка след всяко такова събитие произлиза основно оt професионални позиции . Естествено повишаването нa дискусията ще доведе до детайлен анализ , но засега надеждите остават .

IV международно триенале предоставя уникална платформа зa диалог между гледищета , pепрезентирайки своeto неповторимо място вътре мy нашият художествен контекст.
Професор Чавдар Попов