Вундеркиндия или страната на чудецата

Тези истории не са измислица, разказа ми ги моята дъщеря Таля Баля. Когато й показах първото издание на "Вундеркиндия", тя много се ядоса:
- Не е справедливо! В книгата има четири мои приключения, а на корицата е само едно заглавие.
- Така правят всички - опитах да я успокоя.
- Всички ли? Кои точно? Само големите?
- Хайде сега с детските приказки! - възмутих се аз.
- Да, точно така! - засмя се Таля Баля. - Детските приказки заслужават и детски заглавия... Хайде, Татунчо, поне да ги сложим на задната корица!
И така получихме следното:
"Вълшебните – превълшебните, страшните и безстрашни, славните – презабавни, смешни и тъжни ПРИключения на Таля Баля, Глинчо, Пластелинчо, Валентинчо Вундеркиндчо и още други в страната Вундеркиндия-Калпазания-Портокалия-Крокодилия..."
- Стига вече! - извиках аз. - Това всичкото името на една страна ли е?
- Да! - отговори Таля Баля. - Там играя всекидневно според настроението си.
- Но тук става въпрос за приключенията ти които още не си ми споделила...
- Защото те все още са ОТключения – каза тя. Ще ти ги разкажа щом станат ПРИКЛЮЧЕНИЯ.
След тези думи Таля Баля скочи на Дивана на приключенията с нетърпение и ... излетя през затворен прозорец.