Девет лица на човека

Романистът, който работи епично в жанра на епоса, вероятно натрупва сили, стремящи се към баланс между средни и къси разстояния, като не приема емблематичните за времето специализации. Авторът на произведения като "Сказание за времето на Самуила..." (1961), "Време разделно" (1964) и "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1982-1992) усеща пулсацията на словото през вековете и хилядолетията. В творбата си "Девет лица на човека" той достига до симетрична ос между дороманната и следроманната епоха. Още с първия откъс от тази впечатляваща композиция читателят разбира, че историята за Имхотеп – живял през XXIX век преди новата ера – може да бъде записана върху камък или устно предадена на различна публика. От Имхотеп, строителят на пирамидите, до Рьорих, който започва синтеза между науките и изкуствата, се очертава свещен цикъл: девет разказа за девет личности. Изборът им носи отпечатъка на историческите течения; същевременно обаче чрез Николай Рьорих прозира продължение три десетилетия напред - не посредством фантастика или мечти, а реалността представяна документално и биографично в историографията и изкуствата. За постигане на подобна сложна композиция е усвоена оптимална информативна енергия от безброй източници...
Петко Тотев