Между небето и земята

Аз се казвах Салмън, точно като рибата /сьомга/, а малкото ми име е Сюзи. На четиринадесет години бях убита на шести декември 1973 година от един мъж в съседството. Мама харесваше оградата му с ярки цветове, докато татко разговаряше с него за торове.

Това е Сюзи Салмън, която ни разказва от Небето. Там прилича много на училищния двор - има красиви люлки и съветници, които помагат на новите жители да се адаптират. Има и други деца като нея, с които може да сподели своето пространство. Всичките й желания се изпълняват веднага, освен най-силното – да бъде със семейството си на Земята. От небето тя наблюдава как нейното щастливо семейство постепенно губи радостта си след ужасната загуба и всеки член се опитва по свой начин да понесе трагедията. Годините преминават и под нейния поглед приятелите й, братчето и сестричката й израстват, влюбват се и правят всичко онова, което тя вече няма възможност да преживее. Но животът на земята за Сюзи все още не е приключил...