Леонардо

Леонардо да Винчи е представен през вековете като забележителна и уникална личност, почти винаги с положително отношение. Писатели и критици описват него като многопрофилен талантлив младеж, който впечатлява съвременниците си не само със своето живописно изкуство, но и като учена фигура и музикант. Освен известните му дарби, той проявява хомосексуални наклонности още в младостта си (Белтрами, № 8-9), което по онова време се счита за престъпление; обаче през 16-ти век това вече изглежда нормален аспект от неговия гениален образ (Ломацо, I, стр. 104). Единствената критика към него от страна на съвременниците му е свързана с навика му да започва множество проекти и да ги оставя незавършени. Биографите му често споделят оплаквания относно широкия спектър на интереси, които имат влияние върху художествения му процес: "Занимавайки се с изследвания в области далечни от изкуството, променливостта и непостоянството му водят до завършването на едва малка част от творбите; стремежът към съвършенство го карал да стартира много работи, които впоследствие бивали оставяни" (Шастел, стр. 72) – твърди хуманистът Паоло Джовио в своя сборник с биографии на велики личности от 1527 година включително художници като Микеланджело и Рафаело. Подобни коментари прави Джорджо Вазари в своето произведение Животоописания на художниците първо публикувано през 1550 година: "Ако не беше толкова непостоянен, щеше да бъде значително по-добре подготвен в ранните си уроци по изкуство; защото винаги се захващал с много неща и веднага след това ги оставял."