Съчинения в 7 тома. "Убий българина!". Т.4

Първо, задавам си въпроса - дали тази книга може да се нарече роман? Признавам, че сам не мога да определя точно нейния жанр. Разсъждавам по следния начин: всеки истински роман е човешка история. А реалната история на човечеството представлява един роман - най-голямият и най-тревожният, но също така и изключително красив.

Така това е моят животописен роман - с автобиографични нотки, малко исторически аспекти, значителна доза политика и много есейстика.

От всички тези амбициозни литературоведски определения мен особено ме тревожи терминът "исторически". Страхувам се книгата ми да бъде възприета като опит за историческо обучение. Боже мой! Отхвърлям всякакви спекулации в областта на историята!

Все пак всеки човек носи част от историята в себе си. Това е едно от доказателствата за наличието на душа. Въпреки че става дума за универсална истина, тя остава лична и уникална – комбинира известни факти с легенди, митове и самоизмами... Такава е моята собствена разказана история.

Преди сто години Константин Иречек отбелязал, че българите са били бивши, настоящи или бъдещи министри. Това важеше за времето след освобождението, когато във всяка кръчма Българинът обсъждал политиката. Моята памет обаче помни този образ на българина преди около половин век – той всъщност говореше повече за миналото отколкото за политиката; задълбочаваше се в вечните въпроси: Кой съм аз? Откъде идват корените ми? И накъде вървя? Всеки имаше свой отговор.

За ужас на Константин Иречек ще кажа, че днешната ситуация изглежда различно. Сега сякаш българският народ се състои основно от историци – навсякъде хора говорят по клубовете и ресторантчетата именно за историята. Но тук има парадокс – вместо фокус върху миналото разговорите често завиват към политика...

И какво още?
Да добавя ли нещо ново?
Да! Този "роман" можеше да бъде структуриран класически праволинеен пътеводител през сюжета му. Но смятах, че тогава би загубил своята основна стойност - искреността си. Затова той остава фрагментиран и разбъркан като жребий преди теглене.
Любомир Левчев