Блага Димитрова.Събрани творби Т.7: Осъдени на любов. Подземно небе

Пътувах от много далеч -
от единия край на небето
до самия противоположен.
В една тъмна вечер, подобна на кафе,
прекрачих границата между света и войната.
Бях готова да надзърна в сълзите –
като в изсъхнал кладенец, и да срещна
очи изпълнени със смърт.
А когато зората се разкри като нар,
една изморена жена ми се усмихна,
аз, чужденката.
И през тази усмивка осъзнах
твоята скръб, нежност и сила,
изтерзан Виетнам.
Заради такава усмивка преминах
от единя край на живота
до другия край.
Ханой, 14 септември 1966 година.