Обсадените империи: 200 г.сл.Хр.- 600 г.сл.Хр. Т.5

Рим не е преживявал подобно триумфално завръщане от времето на Юлий Цезар и възхода на империи. Властта на императорския Рим постоянно намалява, особено в западната част. Нападенията от варвари и бунтовете на сателитните държави, съчетани с растящия вътрешен хаос, довеждат най-голямата империя в историята на Западния свят до упадък.

През 274 г. след Христос обаче този процес внезапно се променя. Пред очите на римляните един млад, динамичен и изключително амбициозен император възстановява предишното величие на Западната империя – Луций Домиций Аврелиан. Той е войник със скромен произход от североизточната провинция Дакия Рипензис (Крайбрежна), който успява да се издигне до висш ранг, убивайки своя предшественик и премахвайки конкуренцията си.

Първо той води битка срещу варварите по течението на Дунава, прогонвайки ги обратно към границата. След това отблъсква други нападатели в Италия и бързо насочва усилията си към изток. Преминава през Сирия и разгромява силите на една бунтувала се царица, разрушавейки столицата й Палмира до основи. Накрая авантюристичният император събира легионерите си и тръгва към северозапада, за да потуши непокорната галска държава, която отпреди 15 години е обявила независимост от Рим.