Реквиемът на блондинките

Отне ми малко време, за да осъзная колко безнадеждно е положението. Почти веднага се втурнах към вратата и я натиснах с всичката си сила. Камъкът не помръдваше, а единственото, което постигнах, беше да си нараня рамото. С лъча от джобното фенерче обхождах гробницата, но друг изход нямаше. Подът също бе каменен и шансовете да бъде разкопан без специални инструменти бяха нищожни.

Погледнах Одри при светлината на отслабващия фенер; лицето й беше изкривено от страх.
- Виждаш ли? - произнесе тя с прегракнал глас и се хвърли в прегръдките ми. - Онзи сигурно вече убива Редж! Трябва да направим нещо! Трябва да му помогнем!
Притиснах я здраво до себе си.
- За Бога, Одри! - промълвих, хванал я за китките. - Не изпадай в паника! Виждаш сами какво е положението – нищо не можем да сторим. Не разбираш ли, че сме погребани живи?